Г-н Николов, наскоро обявихте, че по инициатива на САОСВ започва обсъждане на реформа в съдебната администрация. Според Вас ще бъдат ли вашите предложения възприети и гласувани от Висшия съдебен съвет?
Убеден съм, че реформата, която предлагаме, има реален шанс да бъде възприета и гласувана от ВСС. Но за мен най-важното е друго и то е нашите експерти да свършат качествено работата по всяка една от темите. Преди институционалното одобрение, ние целенасочено търсим съгласието и подкрепата на самата гилдия – съдебните служители и магистратите. Само ако те разпознаят в нашите предложения реална полза, необходимост и практическа реализируемост, реформата има смисъл. В противен случай налагането ѝ от ВСС би било формално и неефективно.
Нашият подход е обратен на досегашната практика и предвижда първо широка професионална консултация, а после институционално утвърждаване.
Експертизата на съдебните служители е базова за реформата. След като завършим проектите на отделните документи, ще ги изпратим официално до председателите на апелативните съдилища, до ВКС, ВАС, административните съдилища и до главния прокурор. Очакваме всяка институция да определи свои представители в разширена работна група. Целта е тя да обедини мненията, експертизата и конкретните предложения на всички страни и върху тази база да постигнем професионален консенсус. И след като сме сигурни, че предложенията са подкрепени от системата и са съобразени с реалността ще внесем общия пакет във ВСС.
Дългогодишният ми опит показва, че когато една реформа е приета от гилдията, ВСС не може да я игнорира, защото тя вече е израз на обща воля и професионална необходимост. Стремим се да работим в отличен диалог с ресорните комисии към Съдийската и Прокурорската колегия – проблемите на съдебните служители се чуват, обсъждат и намират реални решения. Част от реформата, върху която стъпваме днес, продължава и доразвива основите, поставени от Боряна Димитрова като бивш член на ВСС, в посока унифицирани структури, ясно разписана администрация в ПАС и нов, съвременен статут и роля на съдебните и прокурорските помощници.
Казвате, че когато гилдията подкрепя една реформа, не може да се игнорира от кадровия орган, дайте примери.
Да, разбира се. Сдружението получи подкрепа от Комисията по правни въпроси към Пленума на ВСС, която даде положително становище относно законодателните ни предложения, касаещи съдебните служители. Подкрепени бяха ключови идеи за отпадане на имуществените декларации за голяма част от служителите, законово фиксиране на възнаграждението на съдебния администратор на 80% от това на съдия или прокурор, възможност за втори трудов договор при друг орган на съдебната власт, по-справедливо уреждане на възнаграждението за облекло, ясно разписване на правилата за ранг и атестиране, участие на професионалните организации в Съвета за партньорство към ВСС. Това показва и отношение към нашата работа за системен, професионален и аргументиран подход за подобряване на съдебната администрация.
Защо точно сега решихте да се захванете с тази реформа?
Защото през последните години динамичните и мащабни реформи в съдебната власт бяха насочени почти изцяло към хода на съдебното производство и структуриране на органите на съдебната власт. Администрацията остана на заден план, а тя е гръбнакът, без който правосъдието е практически невъзможно. Ако искаме реален напредък и европейска визия за функциониране на съдебната система, трябва да обърнем внимание на вътрешната среда, където основният двигател са съдебните служители.
Магистратите могат да разгърнат своята професионална мисия само ако зад тях стои стабилна, професионална и мотивирана администрация. Гласът на съдията, образно казано, „отлита“, ако не бъде записан от съдебния секретар. Той е лицето на съда редом със съдебния състав. Деловодителят е връзката между съдебния акт и страните. Призовкарите, архиварите, статистиците, системните администратори, счетоводителите, експертите и колегите на всички останали позиции изграждат онези материални, организационни и технически условия, без които правораздаването не може да функционира.
В същото време изискванията към съдебните служители – професионални, етични, технологични, растат по-бързо от възнагражденията им. Пазарът на труда се промени. Младите хора с добро образование избират частния сектор и аутсорсинг индустрията, където получават многократно по-високи доходи, без да поемат тежестта да пазят престижа на съдебната власт. В София и други големи съдебни райони текучеството и недостигът на кадри са вече хроничен проблем. На конкурсите се явяват по трима–четирима кандидати, а за ИТ-специалисти конкуренцията с частния сектор е почти невъзможна.
Да продължим да отлагаме реформата означава да приемем, че в един момент просто няма да има кой да върши тази работа на необходимото професионално ниво. Затова сега е моментът да подредим цялостно правилата, структурите, класификатора, възнагражденията и законодателната рамка. Системата има нужда не от частични корекции, а от цялостна и последователна реформа.
Казвате, че идеята ви е тя да се проведе в шест направления и едно от тях е възнагражденията. Какво точно предвиждате?
Напоследък се правят сравнения и се спекулира с възнагражденията на работещите в съдебната система спрямо тези в частния сектор. Това е некоректно и води до ненужно противопоставяне. Игнорират се факти, функции и реалности, които нямат нищо общо помежду си.
Защо?
Защото трябва да се види реалната картина днес. Данните на НСИ за първото тримесечие на 2025 г. са категорични, че минималните средства за издръжка на едно лице са 1521 лева, средните разходи – близо 2860 лева, средната заплата в обществения сектор е 2373 лева, а в частния – 2467 лева.
На този фон при първоначално назначаване на съдебен служител говорим за 1360 лева заплата в първа група съдилища и около минимална работна заплата плюс малка добавка във втора група. За съдебни секретари и деловодители стартовото възнаграждение е 1420 лв. във втора група и 1493 лв. в първа. Същото важи за длъжностите съдебен статистик и съдебен архивар. Всеки може сам да си направи анализ. На фона на инфлацията и цените от последните години тези нива не просто са ниски, а са практически несъвместими с нормален жизнен стандарт. А нека добавим и отговорността, която тези служители носят ежедневно. Това са именно длъжностите от специализираната администрация, която пряко обезпечава съдебния процес. В голяма част от съдилищата служителите вече съвместяват функциите на две и понякога три длъжности. Проверка в Софийски районен съд ще покаже защо има текучеството на кадри и младите хора не остават в системата.
В същото време чл. 348 от Закона за съдебната власт позволява основните възнаграждения на съдебните служители да достигат до 80% от възнаграждението на съдебния администратор. Но тези нива не са постигнати дори при ръководни длъжности като главен счетоводител и административен секретар. Затова ние предлагаме нов модел. Той включва актуализиране на възнагражденията по класификатора, въвеждане на ясни и справедливи диапазони, обвързване на заплащането с натовареността и реалния пазар на труда, както и функциониращ механизъм за индексация. Моделът стъпва на законовата възможност за процентно обвързване спрямо възнаграждението на съдебния администратор на окръжно ниво и превръща чл. 348 ЗСВ в реално работещ инструмент, а не в мъртва разпоредба. Това ще засегне и уеднакви заплащането на съдебните служители от районно до апелативно ниво, като въведе справедлива, прогнозируема и професионално защитена логика. Всичко това предстои да бъде обсъдено в детайли с гилдията, с председателите и с институциите, след което да бъде взето крайно и балансирано решение.
Смятате ли, че ще има достатъчно средства в бюджета на съдебната власт, за да може заплатата да е процент от възнаграждението на съдебния администратор?
Въпросът е напълно резонен и затова ние не говорим в абстрактни желания, а в конкретни числа. Не мога да не отбележа, че през последните години отношението на ВСС към съдебните служители е коректно и уважително. Винаги са признавали значението на труда на администрацията. Имало е моменти на разминаване, но след разговори и аргументирана позиция от наша страна винаги сме достигали до консенсус. ВСС и в момента актуализира възнагражденията на съдебните служители, но досега това се случваше на базата на общи разходни параметри в държавния бюджет и на средни статистически стойности от НСИ. В рамките на този мандат увеличенията са последователни – по 10% през 2020, 2021 и 2022 г., 15% през 2023 г., 13% през 2024 г. и 16,2% през 2025 г. В проектобюджета за 2025 г., по наше предложение, беше заложено дори 20% увеличение за всички съдебни служители, а за част от специализираната администрация – съдебни секретари, деловодители, статистици, архивари и призовкари – 25%, за да бъде достигнат поне средният доход в частния сектор. Поради общи ограничения в държавния бюджет окончателният вариант предвиди 20% увеличение за тези длъжности и 16,2% за всички останали съдебни служители. За 2026 г. в проектобюджета са заложени 18% увеличение на възнагражденията на всички служители, обосновано със средния ръст на заплатите в бюджетната сфера. Тоест системата вече изразходва значителен ресурс за поетапни повишения.
Какви са вашите виждания за заплащането на служителите и след 2026 г.?
Нашето предложение е този ресурс да бъде „заключен“ в един устойчив и нормативно обвързан механизъм, базиран на чл. 348 от ЗСВ. Това означава увеличенията да не са произволни, да не зависят от моментни бюджетни решения и да не изостават системно от частния сектор. Ние не искаме невъзможни проценти, а предвидим модел, в който всеки бъдещ бюджет се изчислява на базата на класификатора и механизма, а не обратното. Един от вариантите, който ще предложим за обсъждане, е възнагражденията да бъдат процентно обвързани със заплатата на съдебния администратор на окръжно ниво през определен процент, който да не бъде повече през 5% в зависимост от длъжността, а не от вида администрация, така че всяка длъжност – от районно до апелативно ниво – да има ясно и пазарно съобразено място в системата. Това не е разход, а защита на кадровия капацитет, без който съдебната власт няма как да функционира.
Другият въпрос, който е важен за съдебните служители, е атестирането. Идеята е то да става според натовареността им, за да може все пак да се оценява тяхната истинска работа. Какво означава това?
Тук говорим за цялостно преосмисляне на философията на оценяване. В момента атестирането се свежда до формално описание на качества, умения и знания и механично попълване на работен план. Ние предлагаме да преминем към управление на изпълнението, т.е. към система, в която се измерва и оценява именно резултатът от работата на служителите и звената. И един от показателите да е количествен, който да е като база за оценяване, Другият е качественият – прецизност на изготвените документи и обратна връзка от магистратите. Третият е за етично поведение и принос – инициативност, комуникация, работа в екип. Моята теза е, че докато не превърнем сегашните правила за атестиране в истински критерии за оценка на изпълнението, ще продължаваме да имаме фрагментарни и незадоволителни резултати.
Няма ли да се стигне до намаляване на броя на съдебните служители в съдилищата и прокуратурите, ако те се определят „според натовареността“?
Натовареността за нас не е инструмент за съкращения, а за справедливо и обосновано разпределение на ресурса. В момента има съдилища с напълно сходен брой съдии и почти еднакъв обем работа, но с разлика от десетки служители в администрацията – едни функционират с 45 души, други със 60. Това създава усещане за несправедливост, пречи на планирането и прави трудно защитими бюджетните искания.
Затова предлагаме унифицирани организационни схеми, базирани на реална натовареност и ясно разписани дейности. Това позволява ефективно управление на щатовете и аргументирани искания за увеличение там, където наистина има нужда.
Даваме и конкретни модели – например ниско натоварен съд с двама съдии може да функционира оптимално с главен счетоводител, административен секретар, системен администратор, служител по поддръжката, половин щат хигиенист, двама съдебни секретари, до трима деловодители и един призовкар. Това е минимална, но напълно функционална структура. Не говорим за механично „рязане“, а за подреждане, стандартизиране и честно определяне на реалната необходимост. Винаги търсим решения, които са оптимални и за институцията, и за служителите. Но трябва да сме откровени. Когато се прави цялостна реформа и администрацията е силно раздута в отделни органи, понякога оптимизацията действително може да включва и намаляване на щатове. Важното е това да се случва само там, където е реално необходимо, при ясни критерии и с грижа за хората, а не на сляпо.
Електронното правосъдие също променя работата на администрацията. Как виждате ролята на системните администратори и какво трябва да се промени в правилника в тази част?
От години говорим за електронно правосъдие, но често пропускаме най-важния фактор – човешкия. Зад всички електронни портали, регистри, интеграции и защитни системи стои един ключов професионалист – системния администратор. Той държи дигиталния гръбнак на правосъдието. Проблемът е, че статутът на системния администратор в съдебната система изобщо не отразява реалната му роля. Поставен е в „обща администрация“, приравнен е с технически позиции, а на практика изпълнява функции, които в частния сектор са част от критичната IT инфраструктура. Носи отговорност за киберсигурност, непрекъсваемост на системите, множество паралелни електронни портали и денонощна поддръжка при инциденти. При средна заплата в IT сектора над 5500 лева няма как да очакваме, че ще запазим или привлечем качествени специалисти, ако ги оставим в сегашния им формален статут. Ако системните администратори рухнат – рухва цялата идея за електронно правосъдие.
Затова настояваме за промяна не само в правилата, а в статута и мястото на системния администратор в съдебната структура. Това означава да бъде признат като ключова експертна длъжност със специфична защита, адекватен диапазон на възнагражденията, ясно дефинирани компетентности и реална перспектива за развитие. Електронното правосъдие не може да съществува без професионална IT опора. Време е системните администратори да заемат мястото, което реално заслужават.
САОСВ е член на Европейския съюз на съдебните служители. Имате ли подкрепа за реформата от Вашите партньори и от други международни организации?
Да, което е стратегически важно. По време на Общото събрание на Европейския съюз на съдебните служители във Виена през септември представихме нашите идеи лично на президента на Европейската комисия за ефективността на правосъдието (CEPEJ) Франческо Депаскуале. Организацията е орган на Съвета на Европа, създаден, за да подпомага държавите членки в реформата на съдебните системи, анализира сроковете по делата, разработва инструменти за управление на времето в съдилищата и за подобряване на качеството на правосъдието. Комисията разчита именно на експертизата на съдебните служители, защото те най-добре познават реалните процеси. В разговора ни се договорихме да работим заедно за реформа в съдебната администрация и за укрепване на професионалната роля на съдебните служители. Това означава достъп до европейски опит, методики и стандарти, които да използваме при нашите шест направления – от статута на помощниците, през класификатора и атестирането, до електронното правосъдие. С подкрепата на CEPEJ и партньорите в Европейския съюз на съдебните служители нашият реформен пакет не е просто вътрешно българско усилие, а част от общата европейска посока за модерна, ефективна и човешки справедлива съдебна администрация.
