BulgarianEnglishFrenchRussian

Да се създадат нови фигури – на помощник-съдии и помощник-прокурори, които да поемат част от несвойствените дейности на съдиите и прокурорите по администрирането и движението на делата и преписките. Те да отговарят за размяната на книжа, изпращането на призовки, даването на указания на страните за нередовността на подадените документи и др.
Идеите са на Сдружението на администрацията в органите на съдебната власт (САОСВ), което е изпратило в Министерството на правосъдието проект за промени в Закона за съдебната власт (ЗСВ).
Както „Лекс“ писа, преди три седмици правосъдното ведомство изпрати писма до съдилищата и прокуратурата, с което поиска магистратите да изпратят свои предложения за изменения на съдебния закон, свързани с конкурсите, атестирането, дисциплинарната дейност и др.
В тази връзка от сдружението на съдебните служителите са изготвили проект, който изцяло е фокусиран върху въвеждането на новите две фигури – на помощник-съдия и помощник-прокурор. От организацията отбелязват, че от създаването на съдебните и прокурорски помощници през 2002 г., те са доказали своята ефективност, но тъй като проблемите със свръхнатовареността на магистратите все още не са решени, САОСВ е на мнение, че новите фигури с квази магистратски статут ще помогнат за облекчаване на работата на съдиите и прокурорите.
Предлага се помощник-магистрати да има от окръжно ниво нагоре. Те ще се назначават след конкурс, но проведен от съответния административен ръководител. Председателят на Върховния касационен съд (ВКС) ще отговаря за подбора на помощник-съдиите както за самия ВКС, така и за всички апелативни съдилища, шефът на Върховния административен съд – за ВАС и за административните съдилища, а ръководителите на апелативните съдилища пък ще провеждат конкурсите за избор на помощник-магистрати в окръжните съдилища.
По аналогичен начин се предлага да бъде разрешен въпросът с подбора и в прокуратурата.
Всеки кандидат за помощник-магистрат трябва да отговаря на условията за съдия – да има висше юридическо образование, да е придобил юридическа правоспособност, да притежава необходимите нравствени и професионални качества, да не е осъждан, да не страда от психически заболявания.
Онези от тях, които искат да станат помощник-съдии и помощник-прокурори на окръжно ниво, трябва да имат поне една година юридически стаж, за апелативно – поне три години, а за върховно – минимум пет години.
Към заявлението за участие в конкурса всеки трябва да подаде същите документи, каквито подават и кандидат-съдиите и прокурорите – автобиография, документи за завършено висше юридическо образование и придобита юридическа правоспособност, медицинско удостоверение, копие от трудова или осигурителна книжка, мотивационно писмо, въпросник за притежаваните нравствени качества и други документи.
Както вече беше казано, конкурсът се провежда от административния ръководител. В съответния съд или прокуратура се избира тричленна конкурсна комисия от магистрати, която първо преценява допустимостта на кандидатурите. След това се провежда писмен и устен изпит. Писменият се състои от казус, с който се проверяват знанията на желаещия в правния отрасъл, който е избрал, както и тест по право на ЕС и права на човека. За да бъде допуснат до втория етап – устния изпит, кандидатът трябва да е получил оценка поне 4.50 на казуса и толкова и на теста. Устният изпит представлява събеседване не само по предпочетения от кандидата правен отрасъл, но и по въпроси по етичния кодекс.
За издържал устния изпит се смята онзи, който е изкарал оценка поне 4.00.
Конкурсната комисия извършва класирането като резултатът е сборът на оценките от двата изпита. Онези от тях, които се класират на свободните места, ще трябва да подадат декларация за несъвместимост.
Комисията на свой ред предлага на съответната колегия на ВСС да назначи кандидатите с най-високите оценки. Кадровиците имат право на преценка, след проверка на документите, дали те отговарят на всички изисквания. Решенията могат да се обжалват пред ВАС.
Одобрените помощник-магистрати преминават през задължително обучение в Националния институт на правосъдието.
Предвиждат се следните задължения за двете нови фигури – да администрират разпределените им дела и преписки в определения срок, да участват в заседанията на общите събрания без право на глас, при необходимост да изпълняват точно дадените указания от съдиите и прокурорите, да изготвят проекти на съдебни и прокурорски актове съобразно дадените им указания от магистратите, да изпълнят и други задачи, свързани със службата им, които им възлагат съответните административни ръководители.
За помощник-съдиите и помощник-прокурорите също е предвидена процедура по атестиране. То ще бъде три вида – предварително (след назначаването), периодично – за пет години и извънредно – когато има влошаване на качеството на работата.
И помощник-магистратите ще подават имуществени декларация, ще подлежат на проверки за интегритет, и на тях им се забранява да участват в търговски дружества, да са народни представители, кметове, да заемат длъжности в държавни или общински органи и т.н.
Освен това и те ще носят дисциплинарна отговорност, идентична с тази за магистратите.
Възнагражденията им ще се определят съобразно нивото, на което работят. Основната заплата на помощник-съдиите и помощник-прокурорите, които са в окръжен съд или прокуратура, ще получават 90% от възнаграждението на младшия магистрат, за апелативно ниво се предвижда заплатата да е 90 на сто от тази на районен съдия и прокурор. Ако е във ВКС и ВАС, то заплатата ще е 90% от тази на съдия в Софийския районен съд, а за помощник-прокурорите във ВКП и ВАП – 90 на сто от възнаграждението на обвинител от окръжна прокуратура.
Помощник-съдиите и помощник-прокурорите ще може да бъдат командировани и ще имат рангове. Те ще имат право на обезщетение при напускане на съдебната система при същите условия, при каквито сега получават и магистратите.
В преходните и заключителните разпоредби на проекта е предвидено, че длъжностите помощник-съдия и помощник-прокурор се осигуряват чрез трансформиране на сегашните бройки за съдебен помощник и прокурорски помощник. След това в тримесечен срок от влизането в сила на промените съответните ръководители трябва да проведат конкурси за заемане на тези места, на които се явяват и съдебните и прокурорските помощници. На онези от тях, които не издържат конкурса, се прекратяват трудовите правоотношения.
В мотивите към проекта от сдружението на съдебната администрация посочват: „Въпреки огромната помощ, която съдебните и прокурорските помощници оказват на съдиите в юридическите аспекти на тяхната работа, проблемите със свръхнатовареността на магистратите остава един от най-сериозните на съдебната система в България. Това е така, защото независимо от изготвения проект на акт от страна на съдебния помощник, отговорността за неговото издаване остава единствено и само у съдията. В този смисъл, макар и прецизно изготвен след задълбочена проверка на обстоятелства, проектът на акт се представя на магистрата, който на свое самостоятелно основание следва да се запознае с получения входящ документ, да проучи всички факти, да провери изготвения проект на акт и едва след това да го разпише. Този процес е напълно естествен и закономерен, когато това се касае за съдебен акт, с който се решава съществен за делото или преписката въпрос, но когато става въпрос за размяната на книжа, пращането на призовки и съобщения, даване на указания на страните за нередовности по подадени документи и т.н. актове по движението на делата и преписките, не е необходимо вниманието на съдията да бъде ангажирано с тази дейност“.
От САОСВ отбелязват, че предвид придобития опит, експертиза и капацитет на съдебните и прокурорските помощници, дейността по администриране и движение на делата и преписките може и трябва да се осъществява самостоятелно от тях. „В тази връзка на тях трябва да бъдат законово делегирани правомощия по осъществяването на част от действията по администриране и движение на делата и преписките (проверка за редовност; размяна на книжа и т.н.), като им бъде възложено и изготвянето на самостоятелни и независими от магистратите актове във връзка с осъществяването на тези действия (даване на указания, издаване на разпореждания, резолюции и т.н актове по администрирането в зависимост от спецификата на съответния процес)“, пише в мотивите. Преценката за обема на делегираните правомощия е предмет на дискусия във връзка с изменения в процесуалните закони (ГПК, НПК и АПК), казват от сдружението.
„За да бъде всичко това възможно и на съдебните и прокурорски помощници да бъде законово възложено изпълнението на част от магистратските задълженията по администрирането и движението на делата и преписките, на първо място следва да бъде променен статутът на тези лица в Закона за съдебната власт, като им бъде предоставен квазимагистратски статут, чрез който законово да се легитимират упражняваните от тях правомощия. Напрактика това означава от съдебни служители, тези длъжности да бъдат видоизменени в помощник-съдии и помощник-прокурори, като бъдат въведени и допълнителни изисквания към тези длъжности. Само по този начин е възможно упражняването на част от магистратските правомощия по администрирането и движението на делата и преписките да бъде прехвърлено върху друга категория лица – помощник-съдиите и помощник-прокурорите“, се посочва още в мотивите.

Сподели